“Универсална духовност за мир” от С. Н. Гоенка

Дата: 29 Август 2000

По-долу е представен пълният текст на речта на г-н Гоенка, изнесена на 29 Август 2000 г. в главната зала на Организацията на Обединените Нации пред участниците в Конференцията за световен мир в новото хилядолетие.

Където има мрак, е нужна светлина. Днес, когато толкова много страдание бива причинено от насилствени конфликти, войни и кръвопролития, светът силно се нуждае от мир и хармония. Това е голямо предизвикателство за религиозните и духовни лидери. Нека приемем това предизвикателство.

Всяка религия притежава външна форма, или черупка, и вътрешна същина, или сърцевина. Външната черупка е изградена от обреди, ритуали, церемонии, вярвания, митове и доктрини. Те са различни при отделните религии. Но съществува една вътрешна сърцевина, присъща на всички религии: универсалните учения за моралност и щедрост, за едно дисциплинирано и чисто съзнание изпълнено с любов, състрадание, доброжелателство и толерантност. Точно на тези общи черти трябва да наблегнат религиозните лидери, а последователите на различните религии – да ги практикуват. Конфликтите могат да бъдат сведени до минимум, ако се отдаде дължимото значение на същината на всички религии и се прояви по-голяма толерантност към специфичните им аспекти.

Всички хора трябва да бъдат свободни да изповядват и следват своята вяра. Правейки това, обаче, те не трябва да пропускат да прилагат на практика същината на своята религия, да не пречат на другите чрез собствените си религиозни дейности и да не осъждат или омаловажават чуждите вярвания.

При голямото разнообразие от вярвания, как да преодолеем различията и да осъществим конкретен план за мир? Към Буда, Просветления, често са се обръщали хора с най-различни светогледи. Той не веднъж казвал: „Нека оставим настрана нашите различия. Нека се съсредоточим върху това, с което всички сме съгласни, и го приложим на практика. Защо да се караме?” Този мъдър съвет важи в пълна сила и днес.

Аз идвам от древна земя, в която през хилядолетията са възникнали множество различни философски и духовни школи. Въпреки отделни случаи на насилие, моята страна е била пример за мирно съвместно съществуване. Преди около 2300 години тя е била управлявана от Великия Ашока, чиято империя се простирала от днешен Афганистан до Бангладеш. Този състрадателен управник наредил из цялата му империя в камък да бъдат издялани едикти, които указвали, че всички религии следва да бъдат уважавани еднакво. В резултат на това, по време на неговото управление последователите на всички духовни традиции се чувствали в безопасност. Той изисквал от хората да водят морален живот, да уважават родителите си и възрастните хора и да се въздържат от убиване. Думите, с който той призовал своите поданици, са важат и днес:

Човек не трябва да почита само собствената си религия и да осъжда другите. Вместо това всеки от нас би трябвало да уважава религиите на другите. За това има много причини. По този начин човек допринася за това собствената му религия да се развива, а също помага и на религиите на другите. В противен случай, той копае гроба на своята религия, а също вреди и на другите вероизповедания. Човек може да почита собствената си религия и да осъжда религиите на останалите от преданост към своята вяра, като си мисли: „Аз ще прославя моята религия”, но действията му по-скоро й вредят. Разбирателството е изключително полезно. Нека всички с готовност се вслушваме в ученията изповядвани от другите. (Скален декрет 12)

Император Ашока е представител на една славна традиция на толерантно съжителство и мирен синтез. Тази традиция все още живее сред някои правителства и управници. Такъв, например, е случаят с благородния монарх на Оман, който е дарил земя за църкви и храмове на други вероизповедания, като същевременно практикува своята религия всеотдайно и старателно. Уверен съм, че и в бъдеще ще има такива състрадателни управници и правителства на много места по света. Както е казано: „Благословени са радетелите за мир, защото те ще се нарекат синове на Бога.”

На всеки е ясно, че привържениците на насилието преди всичко нараняват и вредят на собствения си народ и на близките си. Те вършат това или директно чрез своята нетолерантност, или индиректно, провокирайки насилие в отговор на действията си. Освен това е казано: „Блажени са милосърдните, защото те ще бъдат помилвани.” Такъв е законът на природата. Можете да го наречете и декрет или път на Бога. Буда е казал: „Омразата не може да бъде премахната чрез омраза, а само чрез нейната противоположност. Това е вечната Дарма [духовен закон].” Това, което в Индия наричат Дарма, няма нищо общо с хиндуизма, будизма, джайнизма, християнството, исляма, юдаизма, сикхизма или с който и да е друг „-изъм”. Дарма е тази проста истина: преди да нараниш другите, ти първо нараняваш себе си, като пораждаш негативност в съзнанието си. Когато премахнете тази негативност, вие можете да откриете мира в самите себе си и да укрепите мира по света.

Мир в съзнанието за мир по света

Всяка заслужаваща уважение религия призовава своите последователи да водят морален и етичен живот, да овладеят съзнанието си и да пречистят сърцето си. Една от традициите ни казва: „Обичай ближния си”; друга казва: „Салаам алейкум” – „Нека мирът бъде с теб”; друга призовава: „Бавату саббамангалам” или „Сарве баванту сукина” – „Нека всички същества бъдат щастливи”. Независимо дали Библията, Корана или Гита, свещените писания призовават към мир и разбирателство. От Махавира до Исус, всички велики основатели на релгии са били образци за толерантност и добросърдечноет. И все пак нашият свят често е раздиран от религиозни и сектантски спорове и дори войни– защото отдаваме значение само на външната черупка на религията и пренебрегваме нейната същина. Резултатът е липса на любов и състрадание в духа.

Не може да бъде постигнат мир в света, ако няма мир в отделния човек. Напрежение и мир не могат да съществуват едновременно. Един от начините да се постигне вътрешен мир е чрез Випассана – самопознавателната медитация – несектантска, научна, практична техника за самонаблюдение и осъзнаване на истината. Практикуването на тази техника води до осъзнаване чрез личен опит на начина, по който съзнанието и тялото си взаимодействат. Всеки път, когато в съзнанието възникне негативност, като например омраза, тя поражда неприятни усещания в тялото. Всеки път, когато съзнанието се изпълни с безкористна любов, състрадание и доброжелателство, цялото тяло се изпълва с приятни усещания. Практикуването на Випассана разкрива и факта, че това, което се случва в съзнанието предшества всяко физическо и словесно действие, като определя дали то ще бъде благотворно или не. Съзнанието е в основата на действията ни. За това и трябва да намерим приложими методи, които водят до спокойствие и чистота на съзнанието. Такива методи ще усилят ефективността на общата Декларация която ще подготвим като резултат от тази Конференция за световен мир.

Древна Индия е дала две практики на света. Едната представлява физическите упражнения на йога пози (асани) и контрол на дишането (пранаяма), които поддържат здравето на тялото. Другата практика съдържа духовните упражнения на Випассана, които поддържат здравето на съзнанието. Хора от всяко вероизповедание могат да практикуват тези два метода и мнозина наистина ги прилагат. Едновременно с това те могат да следват собствената си религия в мир и хармония. Няма нужда човек да сменя вярата си, което иначе често става причина за неразбирателство и конфликти.

За да живее едно общество в мир, трябва достатъчно голяма част от хората в това общество да имат мир в себе си. Като водачи ние носим отговорността да служим за пример, да бъдем вдъхновение за другите. Един мъдрец е казал: „Необходимо е уравновесено съзнание, за да бъде балансирано неуравновесеното съзнание на другите.”

По-общо казано, едно мирно общество ще намери начин да живее в мир с естествената среда, която го заобикаля. Всички сме наясно с необходимостта от това да защитим околната среда, да спрем замърсяването й. Единствено натрупаните в съзнанието замърсявания като невежество, жестокост или алчност ни пречат да действаме в съответствие с това разбиране. Премахването на тези замърсявания ще въдвори мир сред хората и ще изгради уравновесени и благотворни взаимоотношения между човешкото общество и заобикалящата го природа. По този начин религията би могла да подпомогне опазването на околната среда.

Ненасилие: основна характеристика на религията

Неминуемо съществуват различия между религиите. Но независимо от това, събирайки се на този Конгрес за световен мир, водачи от всички основни вероизповедания показват, че искат да положат усилия за постигането на мир. Нека тогава мирът бъде първият принцип на „универсалната религия”. Нека всички заедно открито заявим, че ще се въздържаме да убиваме, че осъждаме насилието. Приканвам и политическите лидери да се присъединят към тази декларация, имайки предвид ключовата роля, която те играят за постигане на мир или обявяване на война. Независимо дали те ще се присъединят към нас или не, нека поне всички ние открито заявим тук и сега: вместо да оправдаваме и приемаме насилията и убийствата, нека обявим, че безусловно осъждаме такива действия, особено насилия извършвани в името на религията.

Определени духовни лидери притежават прозорливостта и куража да осъдят насилието извършено в името на собствената им вяра. Може да има различни философски и теологични гледни точки относно търсенето на прошка или покаянието за извършено насилие или убийство, но самото признание, че в някакъв момент в миналото е извършено насилие, предполага, че то е нещо погрешно, и че няма да бъде оправдано в бъдеще.

Под егидата на Организацията на Обединените Нации, нека се постараем да дадем определение за религия и духовност, като подчертаем ненасилието и категорично откажем да приемем каквото и да е насилие или убийство. Няма да има по-голямо нещастие за човечеството от това, то да не успее да отъждестви религията с мира. Тази конференция би могла да предложи една концепция за „универсална религия” или „не-сектантска духовност”, която да бъде подкрепена от Организацията на Обединените Нации.

Сигурен съм, че тази Конференция ще помогне да се съсредоточи вниманието на световната общественост върху истинската цел на религията:

Религията не ни разделя; тя учи на мир и чистота на сърцето.

Поздравявам организаторите на тази историческа конференция за тяхната прозорливост и усилия. Поздравявам също религиозните и духовни лидери, които притежават зрелостта да работят за помиряването, давайки надежда на човечеството, че религията и духовността ще доведат до едно мирно бъдеще.

Нека всички същества бъдат свободни от ненавист и бъдат щастливи.

Нека мира и хармонията възтържествуват.