Всеки един от нас се стреми към мир и хармония, защото тъкмо това липсва в живота ни. Всеки от нас от време на време изпитва тревога, ядосва се, излиза от равновесие и страда. И когато човек се измъчва от вътрешно безпокойство, той не задържа проблема само за себе си, а го предава и на хората наоколо. Когато някой е нещастен, той създава напрежение в цялата атмосфера около себе си и всеки, с когото той общува, също бива повлиян. Това със сигурност не е правилният начин да се живее.

Човек би трябвало да живее в мир както със самия себе си, така и с всички останали. Хората са преди всичко социални същества. Те живеят в общество и постоянно контактуват помежду си. Но как да живеем в мир? Как да останем в хармония със самите себе си и да запазим спокойствието и хармонията край нас, та и останалите да живеят в мир и хармония?

За да се освободим от напрежението трябва да разберем какво ни е довело до това състояние, каква е дълбоката причина за нещастието ни. Ако изследваме проблема, става ясно, че когато човек започне да поражда негативни, неблаготворни мисли в съзнанието си, той неизбежно започва да се чувства нещастен. Когато съзнанието е негативно настроено, когато в него се таи някакъв порок или нещо нечисто, то не може едновременно с това да бъде изпълнено с мир и хармония.

Как става така, че започваме да пораждаме негативност? Изследвайки себе си ни става ясно, че сме нещастни, когато някой се държи по начин, който не ни харесва или когато открием, че се случва нещо, което не ни се нрави. Нежелани неща се случват и ние създаваме напрежение у себе си. Желани неща не се случват, някаква преграда се появява пред нас и ние отново се изпълваме с безпокойство. По този начин започваме да плетем възли от напрежение в самите себе си. През целия ни живот най-различни нежелани неща продължават да се случват. Някои желани неща може да се случат, други не. Но този постоянен процес на реакция, на затягане на възлите – Гордиеви възли – прави цялата ни умствена и физическа структура толкова напрегната, толкова изпълнена с негативност, че животът се превръща в страдание.

Един от начините да се реши този проблем би бил, ако човек можеше така да уреди живота си, че да не се случват нежелани неща и всичко да се стича точно така, както му е угодно. Значи или трябва да развием у себе си такава сила, че да променим света, или някой друг трябва да е достатъчно могъщ и да ни се притича на помощ всеки път, щом му се помолим. Този някой трябва да направи така, че само желани неща да ни се случват и нищо нежелано да не ни сполетява. Но това е невъзможно. Няма човек на света, чиито желания винаги да се изпълняват и на когото да не се случва нищо неприятно. Постоянно се случват неща, които са противоположни на нашите искания. Така че възниква въпросът: как да спрем да реагираме сляпо, когато се сблъскаме с нежелани ситуации? Как да не създаваме напрежение? Как да запазим спокойствието и хармонията в себе си?

В Индия, както и в други страни, мъдри и свети хора в миналото са полагали усилия да проумеят естеството на този проблем – проблема за човешкото страдание – и открили решение: ако нещо нежелано се случи и започнеш да реагираш пораждайки гняв, страх или каквато и да е негативност, тогава възможно най-бързо трябва да пренасочиш вниманието си към нещо друго. Например стани, налей си чаша вода и пий – гневът ти няма да се увеличи, а напротив - ще намалее. Или започни да броиш: едно, две, три, четири. Или започни да си повтаряш някоя дума или фраза наум, или някоя мантра, или може би името на някой Бог или светец, в когото вярваш. По този начин фокусът на съзнанието се отмества от проблема и до определена степен човек се освобождава от тази негативност, освобождава се от гнева.

Това решение на проблема давало добри резултати, а и до днес то все още е от полза. Действайки по този начин, съзнанието се чувства освободено от тревогата. Но в действителност това решение работи само на повърхностно, на съзнателно ниво. Чрез пренасочването на вниманието негативността бива потисната дълбоко към подсъзнанието и там, на това подсъзнателно ниво, човек продължава да поражда и умножава пороците си. На повърхностно ниво ние изпитваме мир и хармония, но в дълбините на духа ни се е стаил един спящ вулкан от потисната негативност, който във всеки един момент може отново да изригне.

Други изследователи на дълбините на човешката природа отишли още по-далеч. След като сами изпитали истината относно естеството на духа и материята в себе си, те открили, че пренасочването на вниманието е само бягство от проблема. Бягството не е решение: човек трябва да се изправи пред проблема си. Всеки път, когато негативността се зароди в съзнанието, човек просто трябва да започне да я наблюдава, да се изправи пред нея. Когато той започне да наблюдава това определено замърсяване на съзнанието без да му реагира, то постепенно започва да губи силата си. Така то отминава и бива изкоренено.

Това е добро решение. То избягва и двете крайности - негативността нито бива потисната, нито й се дава възможност да се изрази свободно. Заравянето на негативността в подсъзнанието не я унищожава. От друга страна да й се даде възможност да се прояви под формата на някое физическо или словесно действие само създава допълнителни проблеми. Но ако тази негативност бъде единствено наблюдавана, тогава тя постепенно отминава и съзнанието се освобождава от нея.

Това звучи прекрасно, но дали може да бъде приложено на практика? За повечето от нас не е никак лесно да се изправим лице в лице със собствените си недостатъци и негативности. Когато ни завладее гняв, той ни обсебва толкова бързо, че дори не си даваме сметка за това. Тогава, подвластни на този гняв, ние извършваме словесни или физически действия, които нараняват както нас самите, така и заобикалящите ни. По-късно, когато гневът е отминал, започваме да се разкайваме, да се вайкаме и да молим за прошка тази или онази личност или пък Бог: „О, аз направих грешка! Моля прости ми!” Но следващият път, когато отново сме в подобна ситуация, пак реагираме по същия начин и правим същата грешка. Цялото това разкаяние изобщо не ни помага.

Трудността идва от това, че не сме на ясно какво в действителност се случва в момента, в който се заражда негативността. Тя се появява дълбоко в подсъзнателното ниво на духа и до момента, в който достигне до съзнателното ниво е набрала такава сила, че ни завладява напълно и ние не сме в състояние да я наблюдаваме обективно.

Да предположим, че си назнача частен секретар, който да ме предупреждава, когато у мен избликва гняв: „Виж, шефе, заражда се гняв!” Но тъй като аз не мога да знам кога този гняв ще се появи, а секретарят ми работи само по осем часа на ден, ще трябва да наема трима души, за да имам по някого до себе си през цялото денонощие. Да предположим, че мога да си позволя такова нещо. Ето че гневът ми започва да се заражда в някаква ситуация. Частният ми секретар веднага се намесва и казва: ”О, шефе, виж - появява се гняв!” Първото нещо, което ще направя е да го зашлевя и да му изкрещя: „Ти, глупако, да не мислиш, че ти плащам, за да ме поучаваш?” Толкова съм обзет от гнева, че в този момент добър съвет не би помогнал.

Дори да предположим, че мъдростта надделее и аз не го зашлевя, а вместо това му кажа: „Благодаря ти много. Сега трябва да седна и наблюдавам гнева си.” Възможно ли е това? Щом затворя очите си и се опитам да наблюдавам гнева, обектът на гнева моментално изниква в съзнанието ми. Започвам да мисля за личността или събитието, което е предизвикало гнева у мен. Тогава аз не наблюдавам самия гняв, а просто външния стимул на тази емоция. Така само ще допринеса за увеличаването на гнева. Значи това не разрешава проблема. Изключително трудно е човек да наблюдава дадена негативност или емоция като абстрактен феномен, без да я свързва с външния обект, който я е предизвикал.

Но този, който е достигнал до абсолютната истина, открил и истинското решение. Той открил, че когато някой порок се зароди в съзнанието, едновременно с това се случва нещо и на телесно ниво. Там започват два чисто физически процеса. От една страна дишането загубва своя нормален ритъм. Ние започваме да дишаме по-тежко всеки път, когато в съзнанието ни се появи негативност. Това лесно може да бъде наблюдавано. От друга страна, на по-фино ниво, тази негативност в съзнанието предизвиква една или друга биохимична реакция в тялото ни, причинявайки по този начин някакво усещане. Всяко замърсяване ще предизвика някакво определено усещане в една или друга част на тялото.

Този факт носи със себе си и практическото решение на проблема. Един обикновен човек не може лесно да наблюдава замърсяванията на съзнанието си като феномени сами по себе си – абстрактен страх, абстрактен гняв или абстрактна страст. Но с целенасочена подготовка и упражнение е много лесно да се наблюдават дишането и усещанията по тялото, които са пряко свързани с негативностите в съзнанието.

Дишането и усещанията могат да ни помогнат по два начина. Първо те ще бъдат като частни секретари за нас. В момента, в който се зароди негативност в съзнанието, дишането ще загуби ритъма си и по този начин ще подскаже: ”Погледни, нещо не е както трябва!”. И понеже няма как да му зашлевим шамар, трябва да го послушаме. По същия начин и усещанията ще ни подскажат, че нещо не е наред. И след като сме предупредени, ние можем да започнем да наблюдаваме дишането си, да наблюдаваме усещанията по тялото и много бързо ще открием, че негативността отминава.

Tози феномен от дух и материя е като монета с две лица. От едната страна са мислите и чувствата, пораждащи се в съзнанието, а от другата страна са дишането и усещанията в тялото. Всички мисли и емоции, всички замърсявания, породени в духа ни, се проявяват на физическо ниво като променят дишането и усещанията по тялото в този момент. Така че, когато наблюдаваме дишането или усещанията, ние в действителност наблюдаваме и замърсяванията на духа. Вместо да бягаме от проблема, посрещаме реалността такава, каквато е. Като резултат от това откриваме, че тези замърсявания изгубват силата си. Те не могат да ни завладеят отново по начина, по който го правеха в миналото. И ако продължава да се развива по този начин, негативността изчезва изцяло и човек заживява в мир и щастие.

Така техниката на самонаблюдение ни представя действителността в нейните два аспекта, вътрешен и външен. До този момент ние винаги сме гледали с отворени очи, вперили поглед навън, като така сме пропускали вътрешната истина. Винаги смe търсели причината за нещастието си отвън, винаги смe отдавали вината на външни фактори и сме се опитвали да променим тях. Оставали сме невежи за вътрешната действителност и никога не сме разбирали, че причината за нещастието ни лежи вътре в самите нас, в нашите собствени слепи реакции спрямо определени приятни или неприятни усещания.

Когато човек започне да се развива в тази посока, може лесно да види и другата страна на монетата. Всеки може да развие умението, внимателно да възприема и осъзнава процеса на дишане и това, което се случва на дълбокото вътрешно ниво. Научаваме се да наблюдаваме дишането или усещанията без да реагираме спрямо тях и така запазваме равновесието на духа си. А щом спрем да реагирамe, спираме да умножаваме и нещастието си. Вместо това ние позволяваме на тази негативност да се прояви като усещане в тялото и да отмине.

Колкото по-дълго и по-интензивно човек практикува тази техника правилно, толкова повече негативност ще премахне. Постепенно съзнанието се отърсва от замърсяванията и се пречиства. Чистият дух неизменно е изпълнен с любов – с безкористна любов към всичко наоколо, изпълнен е със състрадание към несгодите и нещастието на другите, с радост при техния успех и щастие и остава уравновесен във всяка една ситуация.

Когато някой достигне това ниво, самият му начин на живот се променя. Такъв човек вече не би могъл да извърши съзнателно каквото и да е словесно или физическо действие, което да наруши спокойствието и щастието на другите. Тъкмо напротив – уравновесеният дух се изпълва с мир, а заедно с това въздейства положително и на хората наоколо, които също стават значително по-спокойни. Цялата заобикалящата го атмосфера се изпълва с мир и хармония и тези положителни промени започват да влияят и на близките му и да им помагат.

Като се научава да запазва духа си уравновесен независимо от това какво се случва във вътрешната му вселена, човек развива способността си да приема спокойно ситуациите, с които се сблъсква във външния свят. Това уравновесено отношение към случващото се навън не е нито безразличие, нито бягство от проблемите на света. Ако някой редовно практикува Випассана правилно, той става по-чувствителен към страданието на околните и прави всичко по силите си, за да ги облекчи с каквото може. Но той върши това не като се поддава на вълнение и емоции, а като действа трезво, изпълнен с любов, състрадание и самообладание. Той усвоява свещеното безпристрастие – как да бъде напълно отдаден, напълно ангажиран в помагането на другите, като в същото време запазва напълно спокойствието на духа си. По този начин той самият остава изпълнен с мир и щастие, като едновременно с това работи за душевния мир и щастието на другите.

Точно това е преподавал Буда: изкуството да се живее. Той никога не е създавал, нито е разпространявал някаква религия, някакъв „-изъм”. Той никога не е насърчавал своите последователи да практикуват каквито и да е обреди или ритуали, да изпълняват каквито и да било празни формалности. Вместо това, той ги учел просто да наблюдават същността на нещата такава, каквато е, като осъзнават действителността вътре в себе си. Поради невежеството си, човек непрестанно реагира по начин, който наранява самия него и околните. Но когато се появи мъдростта – мъдростта да наблюдаваш реалността такава, каквато е – този навик на реагиране изчезва. Единствено когато човек спре да реагира сляпо, той е способен на истинско действие. Това действие е плод на едно уравновесено съзнание, на един спокоен дух, който разпознава и разбира истината. Подобно действие може да бъде единствено позитивно, изграждащо, подпомагащо не само нас самите, а и другите.

“Опознай себе си!” – съвет, който би ни дал всеки мъдър човек, се оказва и най-доброто решение на нашия проблем. Това познание трябва да бъде не просто на интелектуално ниво, на нивотo на идеите и теориите, нито пък трябва да е на емоционално или религиозно ниво, та да приемаме сляпо каквото сме чули и прочели. Такова познание не е достатъчно. Човек трябва да опознае истината чрез собствения си опит, на нивото на действителността. Трябва да изпита пряко същността на този феномен от дух и материя. Единствено това ще му помогне да освободи съзнанието си от пороци и замърсявания и да сложи край на нещастието си.

Непосредственото преживяване на действителността вътре в нас се постига чрез тази техника на самонаблюдение и се нарича Випассана (Vipassana) медитация. На езика Пали, използван по времето на Буда в Индия, думата пассана означава да гледаш, да виждаш с отворени очи в най-обикновения смисъл на думата, а Випассана значи да наблюдаваш нещата такива, каквито са в действителност, а не просто каквито изглеждат. Човек трябва да проникне зад очевидната истина и да достигне абсолютната истина относно същността на цялата психо-физическа структура. Когато изпита тази истина, човек се научава как да престане да реагира сляпо, как да спре да натрупва негативност в съзнанието си. Тогава вече насъбраните отрицателни емоции постепенно изчезват от само себе си, човек се освобождава от нищетата и изпитва истинско щастие.

В рамките на един десетдневен Випассана курс, медитиращият преминава през три етапа на обучение. В началото всеки участник се съгласява да спазва определени правила за поведение, като се въздържа от всякакво физическо или словесно действие, което би нарушило спокойствието и хармонията на другите. Няма как човек да успее да освободи съзнанието си от замърсявания, ако продължава да извършва неблаготворни действия. Ето защо придържането към тези правила за морално поведение е първата стъпка в практиката. Медитиращият твърдо решава да не убива, да не краде, да не се подава на непристойно сексуално поведение, да не лъже и да не употребява интоксиканти. Като се въздържа от тези действия, човек помага на съзнанието си да се успокои достатъчно, за да може да премине по-нататък в процеса на работа.

При следващата стъпка медитиращият се старае да овладее неспокойното си съзнание като го упражнява да остане съсредоточено върху един единствен обект: дишането. Човек се опитва да задържи вниманието си концентрирано върху дишането в продължение на колкото може по-дълго време. Това не е дихателно упражнение: целта не е да се контролира дъха, а просто да се наблюдава естественото дишане такова, каквото е, как дъхът влиза и излиза от ноздрите. По този начин съзнанието се успокоява още повече и вече не е подвластно на своите пороци. В същото време то се концентрира, будно и проникновено, готово за същинската работата на самопознанието, на интроспекцията.

Тези две начални стъпки - воденето на морален живот и контролирането на съзнанието - са необходими и благотворни сами по себе си. Но те биха довели само до подтискане на негативностите, ако не се предприеме и третата стъпка: Човек трябва да пречисти съзнанието си като разбере напълно действителността относно собствената си същност. Това е Випассана: Медитиращият изживява действителността като систематично и безпристрастно наблюдава самия себе си и вечно променящия се феномен от дух и материя, който се проявява под формата на усещания в тялото. Това е връхната точка на учението на Буда: самопречистване чрез самонаблюдение.

То може да бъде практикувано от всекиго. Всеки се изправя пред проблема на страданието. То е универсална болест, която се нуждае от универсален, а не от сектантски лек. Когато някой е обладан от гняв, този гняв не е будистки, хиндуистки или християнски. Гневът си е гняв. Когато някой страда в резултат от собствения си гняв, това страдание не е християнско или еврейско, нито мюсюлманско. Болестта е универсална и лекарството за нея също трябва да бъде универсално.

Випассана е такъв лек. Никой не би възразил на начин на живот, който уважава мира и хармонията на другите. Никой не би имал нещо против овладяването на съзнанието. Никой не би отрекъл ползата от това, човек да развие проникновено разбиране за собствената си същност, с помощта на което съзнанието да се освободи от отрицателните емоции. Випассана е универсален път, приемлив за всекиго.

Да наблюдаваш действителността такава, каквато е, чрез наблюдаването на истината в самия себе си означава да опознаеш тази действителност чрез непосредствения си личен опит. Като практикува по този начин, човек се освобождава от нещастието, породено от замърсяванията на съзнанието. Медитиращият прониква от грубата, външна, привидна истина до абсолютната истина, отнасяща се до съзнанието и материята. Тогава той или тя престъпва пределите на този феномен и изпитва истина, която е отвъд границите на духа и материята, извън времето и пространството, отвъд условното поле на относителността: истината на пълното освобождение от всички пороци, от цялата негативност, от цялото нещастие. Няма значение с какво име човек нарича тази абсолютна истина – нейното постигане е крайната цел на всеки един от нас.

Нека всички вие изпитате тази абсолютна истина. Нека всички хора се освободят от нищетата и страданието си. Нека се наслаждават на истинско щастие, истински мир и истинска хармония.

НЕКА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА БЪДАТ ЩАСТЛИВИ